Главният изпълнителен директор, който се опитва да сложи край на проклятието на безсмислената среща

Онзи ден четох изявление с ръководителя на една от най-големите минни компании в света, когато попаднах на имитация, която накара челюстта ми да увисне.

В него се споделяше, че когато Майк Хенри, основен изпълнителен шеф на BHP, има среща с неговите ръководители, той разпорежда на някого задачата да даде „ структурирана противоположна връзка “ за това какъв брой добре или зле е минало събирането. 

Оценката може да включва обзор на това по какъв начин самият Хенри е управлявал процедурите и се изпраща на всички участници като част от стратегия за непрестанно усъвършенстване, известна като „ Операционна система BHP “. 

Интервюто се появи на новинарския уебсайт Semafor и беше извършено от доста благонадежден мой някогашен сътрудник, тъй че знаех, че всичко това би трябвало да е истина. Но въпреки всичко изпратих имейл до BHP, с цел да схвана повече за метод, който се хареса на моя вътрешен автократ.

За мен едно от страхотните неща в работата за вестник с безкрайни крайни периоди е, че рядко има време хората да се бъхтят в безсмислени срещи. 

Осъзнавам, че в останалата част от света на белите якички това не е по този начин. Приятели ми споделят за неща, които никой естествен възрастен не би трябвало да понася. Развълнувани събирания, които не престават душеубиващ час и повече всяка седмица, където едно и също отегчава, без да е възпрепятствано от водач, без забележим интерес към логичен резултат, нито дарба да създаде подобен.

Тези извършения в смут стоят в календарите като неексплодирали бомби, подготвени да детонират едновременно, в един и същи ден всяка седмица, година след година. Те оцеляват макар безкрайния цикъл от книги за това по какъв начин да се реши казусът, като идната „ Вашата най-хубава среща в миналото “ от специалиста по организационно държание Ребека Хайндс. Той поучава организациите да имат среща в края на краищата или изцяло пречистване на календара, още по-добре да създадат срещите последна мярка вместо общоприетата.

Подходът на Майк Хенри в BHP наподобява е стимулиран от сходни стремежи.

Открих, че включва контролни описи, изискващи от хората да мислят за какво се организира среща, кой в действителност би трябвало да участва, по какъв начин би трябвало да бъде структурирана и какъв би трябвало да бъде резултатът от нея. В някои случаи може да се наложи формалният дневен ред да бъде публикуван 24 часа по-рано, тъй че всеки да има задоволително време да ги прочете и приготви.

„ Основната цел е да има верните участници в срещата и да има резултат “, сподели представител. „ И да спирам срещите, в случай че не е от изгода. “

Харесва ми звученето на това, макар че виждам, че привлекателността му може да е лимитирана. Когато загатнах системата пред сътрудници, тя провокира ахкане на пренебрежение. Кой би имал време да напише всички тези мнения? И какъв брой надеждно би било въпреки всичко? Няма ли хората да ласкаят шефовете си и да омаловажават противниците си, съгласно одобрената традиция на корпоративния живот? Как бихте измерили успеваемостта му? Ще би трябвало ли цялата противоположна връзка да бъде въведена в някаква електронна таблица за разбор? Или самият акт на противоположна връзка се смята за задоволителен, с цел да подтиква по-добро държание на среща?

BHP споделя, че оценката, която може да се направи с приложение, лишава единствено към пет минути и се управлява от въпроси като дали срещата е почнала в точния момент и дали водачът е насърчил потребна полемика и се е придържал към дневния ред.

Тези въпроси вършат оценките по-надеждни и по-малко отворени за хората, които прокарват личните си стратегии, споделиха ми. Те също по този начин концентрират мозъците върху поддържането на полемиката в сходство с по-широките цели на компанията.

Степента, до която тези цели са изпълнени, в последна сметка се смята за най-хубавият метод за премерване на успеваемостта на процеса, с който може да отнеме малко привикване първоначално.

Но противоположната връзка също се проучва, с цел да се увери, че работи по предопределение. На някои екипи да вземем за пример е казано, че са прегледали единствено успеваемостта на срещите, а не по какъв начин събирането е помогнало за реализиране на задачите за успеваемост.

Има даже противоположна връзка за хората, които дават противоположна връзка, тъй че те могат да уведомят идната среща дали би трябвало да се прави повече работа за справяне, да речем, с преразход на бюджет в даден план.

Признавам, че сходно нещо няма да е уместно за всички организации и би провокирало дребен протест в някои. 

Но като се имат поради милионите срещи, провеждани всеки ден, и разпространяването на изследванията, показващи, че повече от 70 % са неефективни, аз въпреки всичко поддържам всевъзможни старания за възстановяване на нещата, колкото и малко евентуално да звучи.